Мислим, че сме пораснали
че сме независими
че повече нямаме нужда от него.
Когато обаче срещнем трудност
и ни се доплачи
отчаем се 
и ударим дъното
осъзнаваме колко е скъп
И незаменим.
Тогава ни посреща
с любяща ласка
и чаша мляко
стои до нас докато заспим
и кара кошмаритe да се изпарят.
Идва нов ден.
ние сме същите.
нищо не се е променило
освен факта че
той
е 
тук.
























                                                                                                           РС