Никога не е лесно.Никога нещата не идват на готово.В поста "Какви сме ние?" писах за пътищата,за това че ние избираме кои сме и какъв ще ни е живота.Но не е винаги така.Понякога колкото повече се стараем,толкова повече нещата не се оправят и стават дори по-зле.Разбрах го тези седмици, когато ме изкараха лъжкиня.Разбрах го,когато исках да крещя,а от устата ми не излизаше и звук.Разбрах го,когато проумях,че не тук е трябвало да попадам.И може би трябваше да обърна внимание на всички и всичко,които казваха ообратното.
Затова СЛУШАЙТЕ хората,които ви обичат.
Не правете като мен