Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2018 08:48 - Сутрешен паркур
Автор: zdravkoarnaudov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1004 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 01.01.2019 10:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


Веднъж, се бях замислил за нещата.
За смисъла, за пътя, за цената.
Все важни, смислени безброй въпроси
които често ни заварват боси… и
в този миг … се върнах от безкрая.
Защо се бях залутал там, не зная -
току край мене, в къщи на дивана
подскачаше високо до тавана
едно мъниче със краченца боси
най-точен отговор на моите въпроси!
„Виж дядо, правя аз „паркур[1]“ !
И стигам ч-а-ак до този абажур!“
Така крещеше то във екзалтация
за своята забавна демонстрация.
Със сигурност, от тази френска мода
децата имат не една  изгода и
въпреки, че си е френска и по име,
то нямаше как мен да ме подмине.
Защото всеки ден, по пътя за школото,
си правехме „паркур“, ловящ окото.
И както знаете от всеки спортен файл
екипът за паркур е винаги фри-стайл.
Но той е част от същината на проблема,
все той е сутрешната ни дилема
че винаги отнема много време
решението точно да се вземе.
А също, моята партньорка по паркура
тъй както винаги, така и днеска
не можеше да скача без прическа!
Накрая аз бях взел чадър, шише с вода,
шал, яке, дъждобранна мушама
резервни дрехи – и с всичко на гърба
стартирахме по дългото трасе
що до школото щеше да ни изведе.
Трасето беше – както подобава.
Най-важно бе – да  има там забава!
И хванал за ръчичката детето
подскачахме нагоре по трасето…
А за трасето, както споменах
ще трябва най-подробен алманах.                                                          
То е богато  на препятствия, от тия
що съм на път сега да ви разкрия:
скали, канавки, синури и ями,
бордюри, парапети, пиктограми,
мостове, надлези, велосипеди
на бързащи за някъде съседи.
Огромни камиони със товари,
коли, намигащи на "изчервени" светофари.
Освен това, то трябваше да се „превземе“
за точно начертано - кратко време.
Защото, ако искаш да си „ас“,
не трябва да отиваш късно в час!
Но още там до, входната врата
с едничка цел - всемирна красота,
са наредили не една скала
големи като тикви рекордьори-
дали красиви са, ще трябва да се спори.
И заедно с детето и екипа,
се качваме и слизаме с възхита
без да  пропуснем даже и една
попаднала на пътя ни скала.
Освен това, то малкото дете,
си знае както двеста, тъй и две.
И за да е сложна нашата задача
то на едно краче куцука и подскача
защото ужким, другото е болно
и да го спусне, то не може волно.
Въпросът е – това да ни отнеме
ако е възможно, по-голямо време…
То честно казано, тъй рано във зори
че на кого ли хич не му се спи?
Там някъде, край спирката „Готтаз“
изпадаме във истински екстаз.
Тук малкото съкровище пък, ще-неще,
забравя в миг за болното краче
и с него стъпва горе на бордюра
а с другото, твореше авантюра
пристъпвайки в дълбоката канавка.
Куцукаше тъй както Василиса[2],
явила се пред царя да го слиса -
ни возейки се, нито пък пеша.
Досущ като във нашата игра!
А малко по нагоре, по баира
където двата пътя се събират
една ленива тлъста жълта линия,
перфектна да я следваш без усилия
протегната надлъж по тротоара
бе станала арена на играта
в която, по канона на паркура
се прави най-линейната фигура.
Тук беше изразено твърдо мнение,
че вкарвам внучето си в нарушение
и все го дърпам или бутам от чертата.
А туй го  забраняват правилата!
И аз сериозно се запитах пък дали
не се е въплътил във мен Бутни-Дръпни[3]?
И докато стигнем горе на баира
до къщата на дивите пчели
поне единият от нас се измори…
Но имахме страхотна новина -
тук бе финалът на забавната игра!

Когато бе пък паднал снощен дъжд
стотици голи охлюви, накуп и наведнъж
от близките поляни, гледащи към Юра[4]
пълзяха вредом по трасето на паркура.
И ние имахме любимо задължение
на глас да ги броим, за упражнение.
Без да оставяме сред тях непреброени
че инак, можеше да имат те проблеми!
И възгласите „Ах, тук има пак един!“
си бяха за победа синоним.
Понякога, брояхме тук-там мравка,
излязла от съседната канавка
ей тъй, за пълнота и занимавка,
а също още – да не се обиди
щом охлювите как броим тя види.
Понякога брояхме още птички,
пробилите в асфалта корени, тревички.
И малкото дете безспирно пита, пита
попивайки със любопитство и възхита.
А най-накрая, кой каквото и да казва –
партньорът от паркура - приказки разказва
и вечер, щом добрата месечина
поемеше небесната пъртина
летяхме с приказките през меридиани
над планини и бурни океани…

Така търкулнаха се бързо тези дни
що спортната програма отреди.
Изпълнени със щастие и със надежда
че догодина пак ще се провежда
това вълнуващо надбягване за време
в посока до и от школото, гдето
бе тъй любимо и на дядото, и на детето.
Единствено, аз малко се тревожа
в турнира следващ  да не се изложа
и да не изгубя спортната си форма.
Затуй, сам в къщи или  на открито
от днеска ще тренирам упорито! 

22.06.2018, Здравко Арнаудов


[1] Парк̀ур (на латиница: parkour, от френското словосъчетание parcours du combattant – „преход на боеца“) е изкуството на преодоляване единствено с помощта на уменията на човешкото тяло на всякакви препятствия – природни и урбанистични

[2] Василиса Умница - персонаж от Руските вълшебни приказки, решавайки едно от невъзможните изпитания на царя, се явява пред него с единия крак, возещ се на каручка, теглена от гъска, а с другия- ходеща пеша.

[3] Бутни-Дръпни - игра на думи с името на приказното животно, измислено от Хю-Лофтинг

[4] Юра - (Jura)-планински масив във Франция и Швейцария, разположен успоредно на френско-швейцарската граница между долините на Рона и Рейн




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoarnaudov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 138318
Постинги: 76
Коментари: 90
Гласове: 392
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031