Всяко бедствие има край.Всяко лошо нещо има точно определено времетрание.Тези месеци бяха шарени и не можех да определя кога да съм щастлива,кога тъжна и кога да не съм нито едното,нито другото.Беше тежко...но чак сега разбирам това.Защото през тези месеци постигнах невероятни нища,занимавах се с разностранни училищни дейности и мисля,че преоткрих себе си.Вече не се притеснявам чак толкова за всички проблеми на хората,за които съм писала тук.Въпреки че разсъждавах и давах съвет,аз реално не се слушах.Но обстоятелствата и хората ме промениха.И то за добро.
Не целя да ви занимавам с мен.Все пак този блог не е за мен,а за вас.
Просто исках да ви покажа моето духовно израстване през месеците отсъствие.
   

                                                                                                                  РС