Твърде дълго бягаме,а искаме да спрем.
Твърде много мразим.А искаме да обичами.
твърде много клони отсякохме.А търсим красотата.
Твърди много сълзи изплакахме.А искаме да се смеем.
Твърде много новини с усмихнати хора ни гледат.А ние сме намръщени.
Твърди много портрети подминахме.А не можем да се върнем,за да ги погледнем отново.
Твърди много недоизказани думи ни смаляват.
Твърде много чужди мисли изричаме.А не казваме своите!
Твърде много мислим за измамата.
Твърде много лъгахме.
Но чакаме истината.

                                                                                                                          (Елена Дякова) 


Не можем без думите.
Не можем без мнението си.
Не можем бе възгледите си.
Не можем без себе си такива каквито сме.
Прави.Криви.Ядосани.Наивни.Мили.
Щастливи.