Здравейте,драги читатели!
Днеска няма да говоря за чевошките недостатъци или за добрите черти у хората.Днеска ще говоря за нещо по-лично.
От както се помня обича да си играя с думите.Пиша каквото ми скимне без да ме интересува колко точно е добро и дали изобщо става.
От няколко месеца пиша нещо и всички-приятели,роднини-казват,че това заслужава другите да го прочетат.Но в мен се прокраднаха съмнения.Ами ако не го харесат?Ами ако не съм толкова добра колко си мислят?Писала съм за това тук,в блога и повярвайте ми,прочетох постовете поне десет пъти.И въпреки всичко не можах да се оттърся.
До сега отказвах да го споделя с някой.Камоли пък с хора които ги познавам само с постовете им.Съмненията,проклетите съмнения,се лутаха в главата ми ден след ден и тази вечер след дълъг размисъл реших да пиша пък каквото стане. 
Мразя ги тези глупави въпроси.И с риск да си помислите,че преувеличавам:НАИСТИНА имам нужда от помощ.
Така,че ако имате някакви предложения как да преодолея "сценичната си треска" моля пишете в коментарите по-долу.


                                                                                                                       РС

P.S.И преди да се подвоумя да натисна "Изтрий" изпращам най-съкровенните си терзания до вас.

Но не всеки смята всичките си откровения за интересни или необходими на другите. Но щом Вие смятате, че вашите откровения могат да бъдат интересни, излезте на сцената. Публиката ще ви покаже от какво има потребност. Успех!

Добре.Благодаря.