Ти целия скован от злоба си          Града е целия свят.
о шумен и разблуден град             А ние сме бедните
                                                               Гаврошовци.                  
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца                  Животът е игра на                                                                                                                                             оцеляване и ние                                                                                                                                      трябва да се научим да                                                                играем тази                                                                          игра и обидата незаслужена                                                                  
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...