Преди време  една приятелка ми каза,че се страхува да не би някой ден да я напусне вдъхновението.Много добре помня какво й казах тогава."Невъзможно.Ти пишеш толкова добре.Как може да стане това?"Но ето една тайна-аз се  страхувах от съвсем
същото.Страхувах се тогава,страхувам се и сега.Цяла седмица след тази размяна на реплики не писах в тетрадката си(това е моя отдушник за всякакви работи),вместо това я гледах като пълна глупачка.С течение на времето свикнах да живея с този страх,дори започнах да го слушам.Докато един ден просто не можах да се стърпя и започнах отново да пиша.Усещах как  с всяка дума ставах все по-уверена и страха намаляваше.
Три начина,описващи страха:
  1.Страха само по себе си е всепоглъщащ.
   2.Тече по вените ти като смъртоностна отрова,стяга гърлото ти сякаш змия те задушава.
   3.Веднъж да те хване преследва те като сянка.
Обаче колкото и жестоко чувство да е страха то е част от нас,както ние сме част от Великия кръговрат на живота.И не си губете времето да си мислите или самозалъгвате,че ви е пропуснал.Защото сигурна съм,не ви е забравил.Просто спи,дълбоко вкоренен във вас.И когато излезе не се плашете.Точно обратното.Викнете с цяло гърло от какво ви е страх!Изправете се срещу него и му изкрещете в лицето!
Със създаването на този блог и с вашето появаване сложихте край на този страх.
Ами вие?От какво се страхувате?Напишете това в коментарите си по-долу.
 

                                                                                                                                         РС