Обичам да съм  сам, потънал в своите мисли. Да разсъждавам както си искам,  без някой да ми противоречи. Мразя да ме поучават, а това често ми се случва. Само да изляза от къщи и срещам някой познат, който започва  да ме разпитва. Съветва ме за най-банални и незначителни неща, като че ли съм някакъв малоумник. Такъв неориентиран, който по някаква щастлива случайност е срещнал точно него най- умния и вещ приятел, за да го насочва и да му казва как да си живее живота. С голяма мъка успявам да се разделя с този всезнаещ и налитам на друг компетентен, който започва да ми се оплаква. Нямате си на идея какви проблеми има. Ами то не бе безсъние, главоболие, как си е убол пръста на крив пирон и какви болки е претърпял, как нямал пари, на какъв тъп бар е бил и т.н.. Направо да се депресирам. Бързам да се кача на автобуса, нищо че съмнително скърца на старо. Важното е да се спася и да остана сам със себе си.
И ето седнал съм и зяпам през прозореца ранната пролет, изгрялото утринно слънце, дърветата и ясното небе. Красиви са. Все едно ги виждам за първи път и ми става едно хубаво, леко, спокойно...В този момент до мен застава възрастна жена и ме блъсва грубо, а в погледа й се чете омраза. Ненавижда ме, защото съм млад и съм седнал и се правя на разсеян като гледам  навън. Какво  толкова гледам?! Тя трябва веднага да седне. Бързо скачам и заставам отпред,  близо до шофьора и неволно засичам настръхналите погледи и възмутени лица на другите пътници в автобуса. Почти чувам какво си мислят.  Ами да, днешните млади са невъзпитани, безсърдечни и жестоки. Те не уважават по-възрастните. Като потвърждение една друга сърдита кисела като лимон -не, като лимон, /да не обиждам полезния и хубав плод/, а като вкиснат оцет ме поучава. Трябвало да седна в дъното на автобуса, а не да вися над главата й. Къде да сядам като вече слизам?! Не се обяснявам, а с огромно облекчение напускам автобуса. Чувствам се освободен и почти щастлив.  Вдишвам  свежия утринен въздух, бързайки за работа. По-късно се поздравявам делово с колегите. Тук, за моя радост, всички ме познават като особняк и никой не ме обременява с излишни въпроси или оплаквания. През обедната почивка обменяме информация за времето, спорта или някоя мадама. Заедно обядваме,водим непринуден разговор, шегуваме се. Абе, свестни хора са.
Вечерта се прибирам със същия автобус, но обикновено всички са изморени, гладни и вече  кротки. Често това граничи със скуката и необичайна тишина. Да, тишината, културното поведение ни убива и изморява. Друго е да крещиш, да  обиждаш и дори да  налиташ на бой. Това означава, че си непримирим, че имаш позиция и не понасяш чуждите грешки. Тогава живота ти става смислен, по-жив и разнообразен. А аз не умея това. Аз бързам да се прибера и да си дочета романа, който вчера зачетох.

Обичам спокойствието. Най ми е хубаво когато съм сам. Ако искам може да ям, да чистя, да мързелувам или да си пусна телевизора, но май последното не е добра идея. Новините винаги са пълни с  природни бедствия, кражби, убийства. Често ги преповтарят, а понякога умуват над невероятни проблеми. Ето, дават  верижна катастрофа в мъгла. Всезнаещи журналисти питат защо няма сложен пътнически знак за мъгла. Гледам и се чудя. Аз ли съм глупав или другите са много умни или шофьорите са слепи и не виждат мъглата. Някак си не се сещат да намалят скоростта. Извода е, че не са виновни за катастрофата. Нямало знак, който да ги предупреждава, че има мъгла, нищо, че са затънали до ушите в нея. Глупостите ме изнервят  и  затова спирам телевизора. Романът кротко ме чака и леглото за сън също. Може би ще си пусна любима музика ...малко  рок или метъл.  А утре ми предстои същия ден или нещо подобно, а после пак и пак...В моя живот също няма знаци за мъгла и болест, за любов или злоба, но аз ги виждам,  очаквам, сблъсквам се с тях, защото това е реалността. Никой никога не те предупреждава за нищо, а то просто ти се случва. Животът е уникален, нелогичен и особен нещо като...  мен самия.:)



 

Какво си се размислила?

на, провокират ме да мисля.:))))

Кати, хареса ми героят ти. Мъдър човек. Ако е реален човек, когото познаваш, я да вземеш да ни запознаеш, а?! :)) Шегувам се. Просто и аз обичам да общувам със смислени хора.
Прегръдка от мен!

Точно в това е разликата между поколенията на комунизЪма и младото поколение на Свободата. Първите са свикнали някой да се грижи за тях, да ги наставлява, да ги предупреждава, да им обяснява... Свободното поколение иска да се сблъска с реалностите на живота, да изпита, да изживее, да осъзнае, да поеме отговорността за избора си, да си извлече само поуките, да избере само пътя си и да прояви уникалното себе си...
Светли, вдъхновени и вдъхновяващи творчески дни!

Коментарът е обнадеждаващ, да не кажа, оптимистичен.
Между другото, нямам спомен по време на комунизЪма някой от властимащите да се е погрижил... По-скоро имам спомени за "прът...", отколкото за "отверени врата". Но това е друга тема, която не си струда тук да се коментира. Само маркер...

Но с това:
"Свободното поколение иска да се сблъска с реалностите на живота, да изпита, да изживее, да осъзнае, да поеме отговорността за избора си, да си извлече само поуките, да избере само пътя си и да прояви уникалното себе си..."

простете, ми е трудно да се съглася, защото всеки ден пътувам в присъствие на младежи и деца… Повече от всякога имат вид да получават всичко наготово, най-вече да им е приятно и удобно, и най-малко съзирам симптоми за отговорност… Изглежда повече обсебено от предмети и амбиция за удоволствия...
Изглежда възпитанието не е буржоазен предрасъдък, а нещо взаимно полезно и облекчаващо отношенията – били те близки, или далечни. И тук проявата на мярка е признак не толкова на мъдрост, колкото на уважение към другия, пък бил той да ти е приятен, или да те дразни, или да ти е безразличен. Тук, в съвременния смисъл "уважение" като понятие схващам, че не е на място, но всеки може да я замени с подходяща според него.

Колкото до новините :) – ами те отразяват ежедневието, живота ни. В новините няма нито безплатна, нито платена реклама. Е, и тук доста мярката се губи, но във всички случаи злото надделява като присъствие. Животът е такъв, какъвто го създават хората. Животът е отражение на човешкия характер в съответното време/епоха.
И не смятам, че съм черногледа, но това е основния нюанс в съвремието ни. Има и изключения, но те като че ли се приемат като вид идиотизъм и затова с известна ирония.
Да, както хората са шарени, така и животът е шарен, но в повечето случаи - болезнен. Останалото е част от рекламата - платената. :)

радвам се, че ти е харесал моят герой, защото и аз си го харесвам. Не знам дали е мъдър, но определено не е агресивен. Не се обяснява с хора, които не му допадат.:)
И аз мисля, че човек трябва да си подбира средата, макар че е трудно.
Поздрави, приятелко!:)

batogo! Надявам се, че разказът ми е интересен.

Не мога да направя съпоставка в поколенията преди и сега, но мисля, че моят герой е добър. За това голяма роля има семейното възпитание и произход. Мисля, че то е един от основните фактори за формирането на морала и светогледа на човека.

Благодаря ти.

Поздрави!

Наде!

Благодаря ти за интересния и замислящ коментар!
Твоите заключения са отражение на моя монолог. Моят герой трудно намира други мислещи като него и затова му е най-добре да е сам. Може и някои да го мислят за глупак.:))) Така е по-лесно.

Според мен. не си черногледа, а реалист.:)
Поздрави!

..странно все по често откривам себе си между редовете.. явно алтер егото ми обича да се разхожда тук..

Прочетох и размислих. Размислянето на а лошо даже и да е действие от един особняк. Лошото идва тогава когато то си оставя занимание самотно. То тогава си е напълно безсмислено. Айде, и аз се размислих ... Хубаво си го написала. Поздравявам те.
Вал.

Няма нищо лошо да откриеш себе си между редовете.:)
Значи съм го написала реалистично.
Приятна вечер!

Пътят към щастието за всеки е различен и всеки обича различни неща. Всички сме различни, но важното е да си живеем така живота, че да не нараняваме и да сме толерантни другите. Звучи лесно и дори шаблонно, но е трудничко.:)
Благодаря ти.
Поздрави!

И на мене твоят герой, Кате, ми хареса много! Отношението му към хората, с които общува на улицата, в автобуса и на работа, размислите за медиите, за начина на живот, за житейските ценности- всичко ми е много близко. Не знам дали е особняк, може и да е такъв в чуждите /а става ясно, че и в своите/ очи заради дистанцираното му, сдържано поведение. За мене е по-скоро типичен интроверт и причината за тази му нагласа за възприемане на света не е толкова в емоционален, колкото в социален план. Човекът просто не приема взаимоотношенията, които заобикалящата го действителност му предлага - нетактичност, натрапчивост, обсебване от страна на познатите, които среща, негативна нагласа, грубост, простащина, безпричинна агресия на обществени места, повърхностност, некомпетентност и лицемерие сред колегите на работа, глупост, манипулативност, експанзия в медиите. На това пагубно за личността многопластово въздействие човекът противопоставя своите простички, но истински, важни за съхранение на човешкото в него потребности - спокойствие, сън, добра храна, любима музика, уважение към възрастните, професионална лоялност. Но съвременният "особняк" не е глупав, той си дава сметка, че от матрицата на социото няма спасение. Като реалист, за какъвто се приема, съзнава, че винаги ще го застига мъглата, болката, злобата в живота, колкото и да бяга от тях - и трябва просто да се учи в движение да ги преодолява. Хареса ми този социален оптимизъм в края - и обичта към живота, разбира се.
Не знам кого си визирала, Кате, дали твоят герой има реален прототип или ти си го създала, но е много типичен - и силно въздействащ! Поздравления за стойностния постинг!

благодаря ти за страхотния анализ!
Усетила си всичко, което се опитах да покажа и да изоблича в монолога. Тази глупава арогантност, нетактичност, излишна агресия, безсмислена злоба и непрофесионализъм. Наистина нещата са доста, можеше да пиша още, но имаше риск да стане досадно. Опитах се да запазя леко хумористичната нотка, защото моят герой не е песимист, а философски приема нещата. Както ти самата си усетила - обича живота.
Още веднъж ти благодаря. Когато коментираш така в мен остава надеждата, че и другите възприемат по същия начин написаното.
Поздрави и много усмивки ти желая!