Да,точно така.Познато чувство.Всеки в някой момент се е местил в ново училище.И последиците не са винаги приятни.Притеснение,руменина,много хора и техните изпитателни погледи.По-отворените бързо намират общ език с останалите,но ние незн...

Никога не е лесно.Никога нещата не идват на готово.В поста "Какви сме ние?" писах за пътищата,за това че ние избираме кои сме и какъв ще ни е живота.Но не е винаги така.Понякога колкото повече се стараем,толкова повече нещата не се оправ...

 Точно така.Казваме,че нямаме добри спортисти и те не печелят медали,но това не е вярно.Имаме достатъчно и от двете.Да,може би не е както преди,но не трябва да смачкваме усилията и постиженията на тези,които са тук и сега.
Тези дни сме до...

     
           --Ема,всеки се бои от нещо.-Той дойде мъничко по-близо и Ема усети как рамото му се докосна до нейното.-Боим се за нещата,защото ги ценим.Боим се да не изгубим хората,които обичаме.Боим се от смъртта,защото ценим живота.Н...

Някога чувствали ли сте се като птичка в клетка?
Колкото и да се въртите не намирате изход.
Блъскате се от една стена в друга.

 Хората си идват и отиват.През годините ще разберем как да се справяме с тези неща,как да пуснем хората с които сме прекарвали почти целия си ден,с които сме търпели радости и мъка,разочарования и успехи,с които може да не сме разменили ...

Всеки има нещо,без което не може да живее.То е с нас в най-трудните ни моменти.Когато сме щастливи.Тъжни.Ядосани на света.То е като морето,толкова голямо и необятно.Потапяме се в него и се молим да ни засмуче,да изчезнем в дълбините му.И...

 Не съдете.Слушайте.
                                                                                                                       РС

Съдбата е много странно нещо.Надсмива ни се.Разплаква ни.Юрка ни от една пречка към друга.
Но понякога ни прегръща,целува ни и ни дава онова късче опора,което не ни позволява да рухнем.Кара ни да се усмихваме на малките неща и да живеем з...

Понякога животът ни дава изпитания.Ние взимаме толкова бързо решение-хладнокръвно,безвъзратно,необратимо-че чак и ние самите се сепваме.И тогава разбираме,че може би не се познаваме достатътчно добре.Че има едно скрито "аз" ,което клокоч...

 Твърде дълго бягаме,а искаме да спрем.
Твърде много мразим.А искаме да обичами.
твърде много клони отсякохме.А търсим красотата.

 От много време се чудя на този въпрос.
Днес вече не.
Отговорът е:ТОЧНО ЗАЩОТО ГИ ОБИЧАМЕ.